Димана Иванова: В Левски се отнасят с много търпение към мен, това е прекрасен отбор

Разпределителката Димана Иванова, която през изминалото лято спечели световната титла с националния отбор на България за девойки под 19 години на шампионата в Хърватия и Сърбия, бе класирана под №6 в анкетата на Viasport.bg за Най-добър млад спортист на България. На планетарния форум Иванова бе отличена за Най-полезен състезател (MVP) и за Най-добър разпределител. 

Волейболистката, която е и част от женския национален отбор на България, от новия сезон защитава цветовете на Левски София. Със "сините" тя игра финал за Купата на България, а в първенството (Демакс лигата) столичанки са в подножието на върха.  

Иванова говори в специално интервю за BGvolleyball.com. 18-годишната състезателка сподели, че в началото на най-успешната година ѝ е минавало през ума да се откаже от волейбола, като това е бил може би най-трудният момент за нея. Също така тя заяви, че иска още и още, дори това да изглежда малко налудничаво. 

Какво е за теб да попаднеш в Топ 10 на най-добрите млади спортисти?

За мен е радост и чест, защото рядко на волейболистите се обръща толкова внимание. А и аз съм за втора година съм в класацията. Може би и фактът, че станах MVP на световното оказа своето влияние. 

Удовлетворена ли си от себе си?

Много съм щастлива, може да прозвучи странно, ако кажа, че искам още. Достигнахме върха и нямаше какво повече да вземем от тези две години, радвам се. И двете години бяха много успешни, и, да - удовлетворена съм. 

През изминалата 2025 г. спечели балканска и световна титла, какви са емоциите?

Не знам дали искам да кажа, че съм била сигурна, че всичко това ще се случи, и, че съм го знаела. Предвиждах всичките неща, които направихме. Както и на европейското, където положихме много труд. Радвам се, даже ми е странно, защото хем се радвам, хем не. След европейското очаквах, че ще има малък спад, но той бе само в един мач - в началото на световното. 

Сънувах три дни преди финала ни със САЩ как преиграваме някои ситуации, как се поздравяваме, как сме на игрището. Може да звучи малко налудничаво, обаче за мен е нормално. Особено, когато предстои нещо важно в спортен план, понякога сънувам по-често нещата - дали от притеснение, или от готовност да искам да изпиитам всичко. Вероятно от това се получава. 

Каква година изпращаш?

Годината бе пълна с емоции, все хубави при това. И само хубави неща се случиха. 

Най-незабравимият момент през тази година?

Определено успехът на световното - това е най-голямото постижение в живота ми. Първото световно, на което участвам, и то с отбор, който вече съм прекарала три години от живота си. Най-хубавите ми моменти са с тях. Бях много малка, изградих се като човек, стигнхаме до върха, което е много важно за мен.  

Най-трудното, което трябваше да преодолееш по пътя към успеха?  

В началото на 2025 г. мислех да се откажа, защото смятах, че няма какво да направя повече. Да кажа "Довиждане" на всичко. Имам една черта в моя характер бързо да сменям - да искам нещо ново да се случи и имаше период, в който мислех, че това не е моето, а просто е късмет или е нещо моментно. Че не съм за волейбола и мога да правя нещо по-различно. Добре, че не се случи. Радвам се, че много бързо успях да се вразумя, успях да вляза в правия път, а не да мисля за това.  

През тази година за първи път бе повикана в женския национален отбор. Какво бе най-ценно от опита, който натрупа?

Най-ценното, което осъзнах и разбрах, е, че трябва да бъдеш професионалист. Да знаеш кога, къде, какво да кажеш, как да го направиш. Как да гледаш на мачовете, ситуациите, всичко. Как да се тренира също, какво е да бъдеш истински спортист. 

Как този опит ти служи в клубния отбор?

Да съм сериозна, концентрирана. Там също израснах, научих още много неща. Всички неща, които съм научавала, ми помагат. Не само от националния отбор. 

Как се чувстваш в Левски София? До миналия сезон бе част от вечния съперник.

Чувствам се много добре. Това е прекрасен отбор. Тренираме, обръщат ми много внимание, отнасят се много търпение към мен. Все пак не всичко се получава от днес за утре. Бих казала, че това с вечния съперник за мен го няма. Отдавам заслуженото на ЦСКА, защото с тях постигнах много - и двете титли, безкрайно съм благодарна. Такива закачки са повече за футбола, много се радвам, че ние във волейбола не се влияем от това. Да, и двата отбора имаме фенове от футболните агитки, но дотам.    

Какво ти костват успехите в личен план?

Аз живея с волейбола, нещо, което правя постоянно. Не ми е проблем, не се ограничавам в нищо. Живея нормален живот. 

Какви са новите ти цели?  

Имам много нови цели. Искам още и още - титли, такива емоции, без значение хубави или лоши. Искам да изпитам всичко от тези години, отново и отново. Искам да играя на високо ниво, да съм професионалист, да нямам спадове в кариерата си. Да бъда абсолютно изграден спортист, но не бих пренебрегнала всички тези стълбички, докато стигна до тази цел. 

Пожелание за 2026-а?

Искам да бъда здрава, защото знам, че мога да постигна всичко, което искам, защото съм много упорит човек. Работлива съм. На всички хора около мен пожелавам да са здрави, щастливи, много успешни, да постигат целите си. За феновете - да ни подкрепят във всичко, а ние да ги радваме все повече.