Елена Коларова – лоялният перфекционист на Левски
В началото на месец септември тази година Елена Коларова се присъедини към женския волейболен Левски и бързо създаде положително впечатление със силни игри за „сините“. 19-годишната бургазлийка пристигна в зала „Левски София“ от родния Дея, а във визитката й е налице и двугодишен престой в Марица. Освен шампионски трофеи и Купи на България с пловдивчанки, тя има и европейска титла с девойките на България до 16 год., спечелена през 2021 г., както и четвърто място в света със селекцията до 21 год. от 2025 г. В специално интервю пред Palms Sport и Илиян Койчев Елена говори по редица волейболни теми – адаптацията й в Левски, амбициите с клуба, предстоящия турнир за Купата на България и спомените от Световното през лятото. Тя бе откровена и по отношение на живота извън спорта – новия град, висшето образование и плановете за живота след края на волейболната кариера.
Елена, вече няколко месеца си в Левски. Как се чувстваш?
-Усещането е много приятно. Отборът е сплотен, всички се разбираме, тренировките протичат нормално. Нямаме някакви пречки и сериозни контузии, което ме радва, защото така може да премине един спокоен сезон без напрежение и без излишни притеснения за това какво ще стане нататък. Затова съм спокойна сега и гледам оттук нататък за предстоящите мачове.
Когато се подготвях за нашия разговор, си припомних нещо, което ти каза, когато премина в Левски - че всъщност ти излизаш от зоната си на комфорт, идвайки тук. Как върви излизането от зоната на комфорт и започваш ли да напипваш вече комфорта?
-За мен един състезател, един човек, се изгражда извън зоната си на комфорт, затова не обичам да седя в тази зона. Обичам да се предизвиквам, обичам да търся нови неща. В зоната си на комфорт все още не съм влязла. Приятно ми е тук, но искам да давам все повече и повече, за да може отборът да върви по-нагоре. Смятам, че засега се получава. Вече какво предстои напред и дали ще вляза в зоната си на комфорт зависи от мен, но засега ми харесва тук, където съм и на мястото, където съм.
Харесва ли ти волейбола, който се опитвате да играете? В крайна сметка вие не сте от чак толкова много време заедно, а, както знаем, Левски гради нов отбор. Успяхте ли да се напаснете и да се доближавате до това, което Радо Арсов иска от вас?
-Със сигурност в последните ни мачове показваме едно различно лице на това, на което сме способни, на това, което тренираме и това, което показваме извън медиите, извън официални мачове в залата. Мисля, че треньорът е доволен и вижда едно изграждане от наша страна. Ние сме млади и това е един процес, който трябва да премине. Смятам, че вървим по правилния път. През втория полусезон в първия ни мач, който ще открие подобаващо втория полусезон, се надявам да покажем много по-различно лице от това, което направихме в Пловдив и смятам, че ще го направим, защото сме много по- подготвени (б.а. става въпрос за Марица). Готвим се за всички мачове и отделяме нужното внимание и не подценяваме никого и се надявам оттук нататък само да вървим нагоре.
Как се работи с Радо Арсов и с неговия щаб, който е от изключително високо ниво - специалисти и големи пичове?
-Да, винаги е забавно, винаги има с кой да се хванеш на бас, винаги има с кой да си заядеш. Винаги е забавно! Всеки дава от себе си това, което може, това, в което е най-добър. Досега не съм работила с чист щаб само от мъже, винаги е имало по една жена и така малко е потушавала страстите. Но пък всичко е много искрено и всичко върви по план.
В последния мач срещу Славия ти беше с най-много точки, най-добър реализатор в срещата. Кой мач дотук в Левски считаш за своя най-добър?
-Аз не мога да определям сама кой ми е най-добрият мач, понеже аз съм перфекционист и винаги търся повече. Ако не съм направила над 15 точки, за мен мачът не е много успешен. Мога да кажа, че съм доволна от последния гейм със Славия, понеже влязох в една серия, в която направих доста точки. За най-добър мач считам, че е може би мачът с Марица 2022, понеже тогава бяхме след тежко пътуване и трябваше някой да поведе отбора на този мач. Смятам, че тогава най-много излязох от зоната си на комфорт, защото бях най-изморена. Не се чувствах много във форма, но исках да дам всичко от себе си на отбора, за да може накрая да излезем победители, понеже беше важен мач. Смятам, че давам заряд в игрището и на този мач беше така доста ожесточено, така че смятам този мач не за най-добър, но най-труден от началото на сезона.
Аз ти казах преди началото на разговора, че не съм волейболен експерт, но покрай един от мачовете си говорих с вашия треньор Виден Нешев и му казах: „Елена е много добра в този начин, по който скача и забива“. Той ми вика: „Това е на краче“. Това ли ти е любимият начин за отиграване на топката на мрежата?
-Преди да започна с волейбола, винаги съм гледала как се играе и така нататък. Когато започнах да играя тази топка, аз не можех да тръгвам за нея, не знаех как се забива, нищо! От известно време, може би от това лято, започнах така по-усилено да пробвам, да се опитвам от различни места, с различни разпределителки да напасвам темпото си и смятам, че засега това ми е най-силната топка. Доста е вариативна, може да се играе от различни места, не зависи от посрещането и това ме прави може би по-различна от другите центрове, защото във всяка една ситуация може да разчитат на мен и да помогна по някакъв начин. А повечето пъти центровете играят само на перфектно посрещане и това е плюс за мен. Сега ми е една от любимите топки, преди не. Преди ми беше кошмар, като ме накарат.
А как се справя Димана в това да ти подава тези удобни топки?
-С Димана все още се напасваме. Не мога да кажа, че тя е разпределителят за мен и от тук нататък аз ще играя само с нея. Има ситуации, в които тя дава перфектна топка, а аз не знам как да скоча и има ситуации, в които аз скачам правилно, а тя не знае. И двете все още се напасваме, и двете сме млади. Върви добре напасването, но не съм доволна на 100%, понеже ако не отиграя 100% от топките, аз не съм доволна, а то няма как да се случи, понеже това е игра на грешки и както аз ще направя грешка, така и тя и така няма да се получи точката. Винаги има много въпросителни, но смятам, че с тренировки, с мачове и с много опит ще стане.
И перфекционистът в теб евентуално ще бъде доволен?
-Евентуално ще направи компромис (смее се).
В началото на сезона започнахте с доста наситен цикъл от мачове, включително тежко пътуване до Швейцария. Тогава си спомням, че от вашия щаб ми разказваха какви прекачвания, какви чудесии е било това пътуване. Как ви се отрази тази серия от мачове? Вие в крайна сметка отпаднахме от швейцарския Шезо, но пък това беше много полезен опит.
-Последният мач в София смятам, че ни даде един много голям тласък за това ние да си повярваме и въпреки това, че отпаднахме от турнирите, да ни даде една увереност, че ние не сме тук събрани просто 18-годишни деца, които трябва да играят волейбол, а че ние наистина можем да го направим и го доказахме. Оттам нататък влязохме в серия от победи, което ни даде един такъв кураж, че ние ще си затвърдим второто място в класирането и оттук нататък ще се борим само за по-високо място. Беше много трудно пътуването. След това трудно пътуване беше въпросният мач с Марица 2022, след който бяхме доста изморени, но от щаба направиха нужната почивка и ни дадоха нужното време да се възстановим и оттам нататък започнахме само да побеждаваме.
Подготвяйки се за разговора с теб, видях, че ти си дебютирала в женския волейбол на 14 години и че на 15 години си играла в Шампионска лига. Сега си на 19. Това изглежда хем не чак толкова отдавна, хем обаче, поне в моите очи, изглежда супер отдавна на базата на това колко си се развива като волейболистка. Тогава си била част от силен отбор на Марица, в който не си била основна фигура, а по-скоро си била периферна фигура, млад талант. Сега обаче си в ролята обаче на основна фигура. Как се чувстваш всъщност в тази роля, защото именно с тази цел си взета в Левски?
-Тогава беше „уау“ новина, че на 14-15 години аз ще играя в Шампионска лига, но тогава го приемах по-скоро като личен успех, че мога да направя нещо толкова голямо, дори на толкова малка възраст. Сега го смятам като по-скоро професионален успех, понеже започвам да изграждам себе си в едно ново лице, в това да играя, в това да се опитвам да помагам на отбора максимално много, защо не и да изкарвам мачове. Сега смятам, че съм много по-полезна от онова момиче, което беше на 15 години и просто направи две точки в мач от Шампионска лига. Да, беше наистина вълнуващо усещането да излезеш на такъв голям терен срещу такива отбори. Отговорност е обаче да играеш в такива мачове като в момента, които може би не са толкова важни за хората, които ги гледат. Но за това ти да израснеш като състезател е много по-голяма отговорност, защото ти гласуват доверие. Аз съм от хората, които не обичат да предават доверието на хората, когато са ми го дали. Затова се стремя да мисля за момента и за това да се изграждам като състезател в момента, отколкото да мисля за това къде съм била преди няколко години.
Елена Коларова е лоялен перфекционист. Може ли така да те опишем? (отсреща има съгласие). Сега чука на вратата турнирът за Купата на България. Горе-долу вече видяхте всички отбори в какво състояние са, кои са им силните и слабите страни. Има ли го във вас този вътрешен оптимизъм, особено предвид серията от победи, която натрупахте, че има шанс да победите Марица? Добре де, има време до Марица, но все пак да успеете да стигнете поне финал в турнира.
-Аз съм сигурна, че ще стигнем финал. Какво ще стане на финала - зависи от нас. Зависи как ние ще подредим главите си и как ще изиграем мача. Тренираме доста усилено, преди Купата ще имаме доста усилени тренировки, за да можем да се преборим с всички отбори, защото турнирът е в три дни, не е както си играеше преди. Надявам се на финала да покажем, ако не победа, поне нещо повече спрямо това, което дадохме в първия си мач. Надявам се, че отборът ще се събере и ще повярва в себе си, защото това е най-важното. Всяка индивидуално е много добра, просто трябва да съберем всички тези качества на едно и да го покажем, да покажем характер и да излезем без притеснение. Защото според мен притеснението играе много лоша роля в нашето игрище.
Как се справя перфекционист като теб в отборните условия и в това, че в крайна сметка ти можеш да направиш всичко перфектно, но някой друг твой съотборник да не направи нещо както трябва и ти да трябва да го понесеш и да реагираш?
-След тежки мачове, които сме загубили, аз не скривам това, че съм ядосана и плача, викам и всичко подобно, но просто аз съм такъв човек, че не мога да губя от който и отбор да е, каквото и да е станало. Просто ме хваща яд и като знам, че аз съм дала всичко от себе си, пак не мога да съм спокойна, защото все пак отборът не е победил. Опитвам се да работя над това, защото в един спорт, какъвто е волейболът, аз съм зависима от много хора. Никой не знае, но преди близо 10 години аз бях гимнастичка и там всичко зависеше от мен. Там е другата страна на монетата - че ти започваш да съсипваш себе си, когато не направиш нещо. А сега може да потърсиш вината в някой друг, да се поизмъкнеш. Обаче, когато си сам, трябва да дадеш всичко от себе си и наистина там нямаш право на грешка. Тук в отборните спортове има кой да те покрие и има кой да направи нещо вместо теб. Винаги може да се разчита на някой друг, а ти просто да дадеш толкова, колкото можеш в деня, в който се намираш. Затова се опитвам да работя над това да не се ядосвам постоянно, а дали се получава… не знам.
В крайна сметка това е нещо, върху което ти тепърва можеш да работиш. Искам да те върна малко по-рано през тази година, когато ти беше част от отбора, завършил на четвърто място в света. След като минаха няколко месеца, как гледаш на това първенство, връщайки се назад?
-Може би с една доза разочарование за това, че не дадохме малко повече в моментите, в които трябваше. Горда съм от това, което направихме, понеже нашият национал се събра преди 5 години и никой нямаше надежди за това, че ние можем да стигнем някъде по-надалеч. Винаги бяхме настрани от всички, отритвани, никога не бяхме с такова внимание, с което се отнасят към другите национали. Винаги сме давали всичко от себе си, дори хората да не са го виждали, имали сме своите трудности и преминахме през тях за всичките 5 години. Смятам, че по един подобаващ начин успяхме да завършим този цикъл на тази възраст, но все пак има една горчивина в мен, че ако нещо не се беше случило на този мач, ние можеше да излезем победители. Връщах си мача, гледах, анализирах…
За полуфинала ли говориш или за мача за трето място?
-На полуфинала нямаше какво да направим. Отборът на Япония беше много силен, както се видя и във финала срещу Италия. Италия бяха фаворит. Щастлива съм от това, че от нашата група излязоха трима финалисти, което означава, че ние сме успели да се преборим срещу най-добрите отбори и излизаме да се борим на сцена с най-добрите отбори, което означава, че за нас е малка победа. Както каза и нашият треньор, излизайки преди мача за третото място – ние вече сме победили. Ние искахме да сложим този медал, защото имаме вече един медал от европейско първенство, за който изстрадахме много, но и спечелихме много. Исках просто всичко да приключи с един медал, да се прибера и просто да знам, че съм си свършила работата. Не че сега не е така, просто излиза една такава горчивина, че можехме още малко.
В крайна сметка сега ти предстои работа при жените, живот и здраве, всичко да е наред, ще бъдеш част от националния отбор. Сега искам да излезем малко от волейбола. Житейският ти път започва от Бургас, преминава през Пловдив, след което надграждаш и лека-полека стигаш до София. Как се чувства една бургазлийка в София? Харесва ли ти столицата и как се адаптираш към живота тук?
-В началото не. Понеже съм млад шофьор - не ми харесва нито трафика, нито движението, нито нищо. Хората са по-различни от Бургас със сигурност. Дали ми харесва? Да, харесва ми, защото е нещо различно. Както казах, излизам от зоната си на комфорт и правя нещо различно. Тук момичетата ми помагат да се аклиматизирам с това да съм в по-голям град и т.н. Не мисля, че ми е проблем това да живея сама, защото още на 14-годишна възраст успях да живея сама. Не ми е трудно, различно е и интересно. Дали бих се върнала отново в Бургас? След време може би, но сега тук ми харесва и не знам дали ще гледам на Бургас по същия начин, по който гледах преди.
Чакай, рано е за връщане в Бургас, оттук не те даваме. Имаш тепърва работа за вършене! Записа ли някакво висше образование?
-Да, сега уча в УНСС „Бизнес администрация“.
Защо реши да учиш „Бизнес администрация“?
-Защото винаги съм била на мнението, че спортът е до време. Не съм от тези хора, които си представят живота в залата постоянно като треньор, като състезател и т. н. Искам да дам това, което мога сега и след това да поема по друг път, защото захвана ли се с нещо, ще го направя докрая и ще дам 100% от себе си, а след това може би нещо по-хубаво и по-различно ще ме чака. Искам да имам собствен бизнес! Дали това ще се случи - не знам, но с волейбола искам да дам всичко от себе си като състезател, а като треньор мисля да пропусна.
Ти ми каза, че си гимнастичка. Четох за теб, че си била балерина като по-малка и че си завършила музикално училище. И сега каква е тази бизнес администрация? Звучиш повече като творческо-креативна натура. Интересно защо не реши да продължиш по някакъв начин с тези неща и нещо по-творческо да учиш?
-Като малка беше голяма дилема къде да ме запишат да уча и най-близкото училище беше музикалното училище и там беше с балета. Аз от 4-годишна и половина съм гимнастичка, а балетът и гимнастиката са съпътстващи. И мама ми каза: „нека да е балетното училище“ и там продължих. След това се преместих в друго училище и оттам нататък просто много пораснах и трябваше да сменя спорта, а не си представям живота без спорт. Винаги съм била по залите и винаги съм била на сцената да се изявявам, да съм най-добрата. Когато реших да сменя с волейбола, започнах да мисля: „Искам ли това да го правя цял живот?“. И отговорът беше: „Да, искам, но да се развивам като състезател, а не да продължа като треньор“. Поех към „Бизнес администрация“, понеже бизнесът ми може би ще е творчески и ще правя нещо с ръцете си, но трябва да знам как да го управлявам. Затова трябва да има някаква основа, на която да стъпя и след това да надграждам.
Хубавото е, че покрай спорта придобиваш и важни качества като търпение, като дисциплина, като постоянство - неща, които са много важни и в бизнеса. За финал на този разговор - какъв ще бъде перфектният сезон за Елена Коларова?
-Перфектният сезон, още откакто дойдох, казах, че ще е ние да бием Марица и да станем първи. Тази година не знам дали ще се случи, но ще дам всичко от себе си и ще се опитам и отборът да го направи. Може би ще се изразя гадно, но за да затворим устите на хората, които си мислят, че мястото им е отредено. Следващата година има много по-големи надежди и следващата година със сигурност ние ще сме на първото място. Перфектният сезон е оттук нататък да се изграждаме като отбор и като индивидуалности в състезателната ни кариера. Какво ще се случи - само времето ще покаже.
