Георги Миланов: Отворен съм един ден да се върна в Левски

Българският национал Георги Миланов даде интервю пред Gong.bg, в което говори за бъдещето си и шансовете да се върне в Левски.

"Още не съм взел окончателно решение за моето бъдеще. Все още водим преговори с Динамо. Доста интензивни са. Аз съм отворен като цяло. Надявам се в близките дни или седмица да взема решение, защото не искам да чакам толкова дълго", сподели 33-годишният футболист относно изтичащия му в края на месеца контракт с румънския Динамо Букурещ.

"Никой от ръководството на Левски не се е свързвал с мен към днешна дата. Аз съм отворен един ден да се върна в Левски. Обичам клуба и феновете. Появиха се някакви слухове за различни отбори в България, че имали интерес. До мен и моя агент нищо не е достигало и не се е случило. Те и самите хора в българския футбол знаят пристрастията ми и сърцето ми къде е", бе откровен Миланов относно възможността отново да стане част от "сините".

Носителят на Купата на България с Левски бе на трибуните на "Георги Аспарухов" при загубата с 1:2 от Черно море в средата на април.

"Вече две години съм извън Левски като футболист. Обичта на феновете не спира, навсякъде ме преследва и аз наистина съм много благодарен. Излезе възможност след победата ни в Клуж и треньорът ни даде три дни почивка. Дори не спах, взех си колата от базата и тръгнах към България. Като видях, че имам възможност да дойда на мача, да се видя с приятели, с феновете, дори не се прибрах до вкъщи, за да видя семейството си и дъщеря ми. Предпочетох веднага да отида на "Герена", за да усетя тръпката и емоцията. Тогава загубихме с 1:2 от Черно море. Стадионът беше пълен, имаше много деца, които искаха да се снимат с мен. Тези емоции, тази любов ме зарежда. Това е нещо, което не можеш да го купиш с пари. Винаги, когато имам възможност, ще бъда на "Герена" и ще подкрепям отбора".

Той разказа и за специален момент със "сините" привърженици:

"Имам една интересна случка от месец март от баража с Ирландия. Бяхме там и три часа преди мача човек от националния отбор ме извика, защото група фенове искаха да говорят с мен. Излязохме аз и Марин Петков тогава, а феновете бяха на Левски. Тогава си поговорихме. В момент, в който започнаха да пеят името ми. Имам голям респект и винаги се разчувствам, когато говоря за феновете на Левски. Почувствах се все едно отново съм футболист на Левски. Те са навсякъде - това е най-големият капитал на клуба - феновете".