Гренландия получи отказ за членство в КОНКАКАФ
В навечерието на Голд къп КОНКАКАФ (Футболната конфедерация на Северна и Централна Америка и Карибите) официално отхвърли кандидатурата на Гренландия за членство. Решението бе взето по време на извънреден конгрес и бе мотивирано от "задълбочена вътрешна оценка в съответствие със статута на организацията".
Въпреки амбициите и дипломатическите усилия на Гренландия, островът – територия на Кралство Дания – не получи зелена светлина за включване в континенталното футболно семейство. Това решение предизвика разочарование, но също така и размисъл за реалните пречки пред малките и отдалечени футболни общности.
Гренландия е най-големият остров в света с население около 56 000 души, разпределени в малки крайбрежни населени места. Макар и формално част от Дания, Гренландия има широка автономия, включително и във футбола, като има своя национална федерация.
Футболът на острова се радва на интерес и местна популярност, въпреки арктическия климат, липсата на тревни терени и дългите зими. Националният шампионат се провежда през кратко лятно време, а повечето игрища са с изкуствена настилка.
Гренландия разполага с едва 18 футболни игрища, повечето от които не отговарят на международните стандарти. Липсват стадиони, съблекални и необходимата поддръжка, които да позволят домакинство на официални мачове под егидата на КОНКАКАФ. Това е в остър контраст с изискванията за инфраструктура, приложими към всички нови членове.
Гренландия е изключително изолирана – транспортът е скъп, сезонен и труден, особено за съперници от Карибите или Централна Америка. Потенциални квалификации, юношески турнири или женски състезания биха били силно затруднени от географските особености на острова.
От гледна точка на спортния и икономически принос, КОНКАКАФ вероятно е преценила, че включването на Гренландия няма да донесе значителна стойност – нито по отношение на състезателно ниво, нито като зрителски интерес и пазар.
Гренландия може да предприеме амбициозна програма за развитие на спортна инфраструктура, включително изграждане на поне един закрит стадион, тренировъчни бази и терени със сертифицирана настилка.
Партньорства с федерации като Канада, Исландия или дори Фарьорските острови биха могли да предложат възможности за обучение, мачове и развитие на местни таланти.
Ако федерацията докаже устойчив прогрес и натрупа опит чрез приятелски срещи и регионални събития, шансовете за повторно кандидатстване към КОНКАКАФ ще се увеличат.
Интересен е контрастът между Гренландия и Фарьорските острови – също автономна датска територия, но вече утвърден член на УЕФА и ФИФА. Разликата е в дългосрочната стратегия, инвестициите в инфраструктура и постоянен международен ангажимент. Това показва, че пътят е възможен – но и труден.
