Момчил Кадиев: Левски ми е в сърцето, имахме нужда от победата срещу Миньор (ВИДЕО)

Момчил Кадиев е роден на 28 август 2005 г. Юноша е на баскетболния Левски, играе и към момента за “сините”. Гардът е носител на Купата на България с Левски от 2023 г., част е от националния отбор до 20 години. Той е сред младите таланти в изцяло българския отбор на Левски - единственият такъв в родния баскетболен елит. През изминалия кръг в Националната баскетболна лига Момчил бе с ключова роля за успеха над Миньор 2015 с 91:88, като бе най-резултатен за тима си с 16 точки. Това бе и първи успех за Левски след серия от 10 поредни поражения в мъжкия баскетболен елит. "Синият" талант говори в специално интервю за Palms Sport за успеха над перничани, как гледа той на проблемите в Левски, преодоляването на неприятна контузия от миналия сезон и още много други теми.

За победата над Миньор 2015…

„Чувствам се много добре след тази победа. Имахме нужда от нея, за да се вдигнем поне малко, защото бяхме сломили глави. В момента настроението в отбора е много добро и се надяваме да показваме същата игра или по-добра в следващите мачове“.

Успехът над перничани като подарък за рожденика Асен Великов…

„В мен имаше мотивация поради рождения ден на Асен Великов. Искахме да го зарадваме, пък и не само в мен, а в целия отбор, тъй като най-малкото не бяхме побеждавали от 10 мача и това щеше да е изключителен подарък, който можем да направим ние, отборът към него“.

Какво му мина през главата след пропуска от наказателен удар 1:02 минути преди края на мача…

„След като изпуснах изстрела си, казах: „Ох, лошо, трябва задължително да вкарам втория, защото няма да си го простя“. Реших да се разходя до центъра, за да мога да отпочина, да си събера мислите в главата и след това застанах на линията и отбелязах. Със сигурност ми падна камък от плещите. Все пак преди това изпуснах 2 фала и бях задължен да вкарам поне един от тези два“.

18 точки срещу Спартак Плевен и 16 точки срещу Миньор в последните два мача…

„Получавам подкрепа от съотборниците ми Асен Великов, Златин Георгиев, Димитър Маринчешки, Лъчезар Димитров, които са по-опитните. Те ми казват, че съм изключителен играч и мога да помогна много на този отбор. И с тези думи, които чувам, аз се мотивирам и опитвам да покажа това, на което съм способен“.

Ситуацията в Левски – възможност за младите…

„Аз се мотивирам, защото малко от играчите, които са били юноши, ще получат такава възможност да играят в мъжки отбор и да се състезават с другите отбори от Национална баскетболна лига. И наистина това е шанс, който ни се даде и гледаме да го използваме колкото се може по-добре, дори и да не играем за призово място“.

Предложението да напусне Левски…

„Мога да кажа, че в последната година при юношите получих предложение от юношески отбор в Първа Бундеслига на Германия, което отказах. Реших да завърша училище и след това да запиша университет тук. Предпочетох да си остана в Левски, защото аз от малък тренирам в Левски, от 6-годишна възраст и ми е в сърцето. Така постепенно отидох и в мъжкия баскетбол“.

Треньорите, които са му повлияли най-много в развитието…

„Двама са: Иван Гогов и Кристиян Георгиев. Много съм научил и от двамата треньори, тъй като единият, мога да кажа, че е от старото поколение, има различни виждания, а другият е от новото. Така научих някои неща и от двамата и за това съм много благодарен“.

Деветото място с националния до 20 години от Европейското през 2024 г…

„Мен лично ме е яд. Говоря от лична гледна точка, защото малко преди да започна лагера с националния отбор, имахме мач от НБЛ и се контузих. Тогава разкъсах частично вътрешни колатерални връзки, разтегнати външни и разкъсан бедрен мускул. Оттогава просто се затворих в себе си и ми беше много трудно да преодолея самата контузия. След това отидох в националния отбор и ми беше изключително тежко да се върна във формата, в която бях преди това. И може би за това ме е яд, че не успях да покажа това, на което съм способен, на Европейското първенство и не успях да помогна на отбора по начина, по който исках аз“.

Повиквателна за мъжкия национален отбор…

„Според мен трябва да мине още една година и да натрупам още малко опит, тъй като съм далече от нужния опит. Евентуално след това се надявам да получа повиквателна поне за разширения състав на националния отбор“.

Цялото интервю с Момчил Кадиев може да гледате тук: