Момчил Кадиев: Мечтая да стана национал на България

Гардът на БК Левски Момчил Кадиев говори специално за поредицата "Героите на НБЛ". 19-годишният баскетболист разказва за ежедневието си, мечтите си и какъв баскетболен път иска да начертае пред себе си в най-новия епизод на продукцията на Националната баскетболна лига.

Как се е запалил?

“Реших да се занимавам с баскетбол покрай сестра ми. Тя беше започнала да играе баскетбол, когато аз бях на 6-годишна възраст. Тогава отидох на неин мач и се запалих. Тя в момента се занимава с аматьорски баскетбол за развлечение и забавление. Също така е и съдийка и помага и на съдийската маса”.

Ученето и баскетбола

"В момента уча “Международни икономически отношения с английски език” първа година и в момента съм втори семестър. Опитвам се да ги съчетавам и да вървят ръка за ръка ученето и тренировките, но в повечето случаи наблягам върху баскетбола, тъй като това ми е основният приоритет. Опитвам се двете да вървят ръка за ръка".

Първото усещане при влизането в залата на “Герена”

“Бях много развълнуван, тъй като съм бил на седем или осем години. Но имаше и притеснение, тъй като вече един вид трябва да преодолееш една граница и да надградиш своите умения”.

Работата с Тити Папазов, успехите дотук в кариерата и съотборниците в Левски

“Доста интересно е да се работи с Тити. Кара ни се, което е нормално, той иска да ни научи. Ние, младите, се опитваме да приемаме тази критика, за да може да я усвоим и да надградим. Като успехи мога да кажа, че на 16-годишна възраст имахме републиканско в град Русе. Тогава получих награда за най-много асистенции на републиканското първенство, бях с 55. Мисля, че вторият беше с 28-29. Това ми е едно от най-хубавите постижения, които съм постигнал, а и най-запомнящото се. При мъжете вече имам спечелена Купа на България и то още в първата ми година. След това втората година спечелихме Суперкупата на България. Мъжете ме приеха много добре - Златин Георгиев, Асен Великов, също така Димитър Маринчешки, който дойде след това. Много ни помагат, стараят се да ни показват всичко, с което могат да ни помогнат заради опита си. Ние много оценяваме това и се радваме, че може да сме в този отбор и те да са наши съотборници. Разбираме се много добре с Лъчо Димитров, тъй като първо ние сме от един квартал, израснали сме заедно. Той също е тренирал на стадион “Георги Аспарухов” при един и същ треньор. След това, като дойдох в Левски, той ми беше един от най-близките, като изключим юношите. Потръгна много добре нашата игра на терена и комуникацията извън него".

Евролига и НБА 

"Ако можеше да избирам отбор, бих избрал може би Анадолу Ефес от Евролигата. Вече рядко гледам НБА, защото мачовете са твърде късно и на мен не ми остава време".

Кумири в България и чужбина 

"Кумир? Може би ще кажа Александър Везенков. Той е за всички баскетболисти, пък и не само. Тук, в българското първенство, се възхищавам на Асен Великов и на Златин Георгиев. Везенков е страхотен пример за младите с работната си етика. Ние може само да се учим от това. Трудолюбив и с играта си показа такава лекота на терена, все едно въобще не му е трудно и това прави неговата игра страхотна и впечатляваща".

Левски в първенството

"В момента нямаме шанс. Това е обективната гледна точка, тъй като в момента се опитваме да запазим отбора и ние, младите, да се развиваме. Това е основната цел. След това целта е да играем плейофи и в най добрия случай - купа".

Нивото на баскетбола у нас

"В момента нивото на българския баскетбол не е много високо. Както се вижда, идват много чужденци да правят статистика и да могат да излезнат в чужбина. Но се опитваме да вдигаме нивото колкото се може по-бързо и по-качествено".

Свободно време

"Гледам много филми. Обичам да излизам с приятели, когато мога. Също така обичам и да си готвя, което е също доста интересно за мен. В момента не ползвам някаква диета, но избягвам да ям тези нездравословни работи като чипсове и пържени неща, “джънк фууд”.

Мечтите му

"В следващите 2 години съм си поставил като цел и мечта да вляза в мъжкия национален отбор на България. Също така да мога да се изхранвам сам, да не съм зависим от някого и да мога да помагам на моите родители. Играе ми се навън, но първо искам да завърша образованието си, университета, за да имам план Б и след това вече мога да изляза в чужбина, но на мен много ми се играе".

Послание за младите

"Бих им казал, че трябва да се трудят. Нищо даром не се получава, а трябва много труд и себераздаване от тяхна гледна точка". 

“Левски за мен е семейство!”, завърши Кадиев.