Силвестър Джаспър за силния сезон в Сърбия, амбициите с Железничар и мечтата да играе за България
Един от най-нашумелите имена през сезона дотук в сръбската Суперлига е това на бившия младежки национал на България Силвестър Джаспър. 24-годишното крило блести през настоящата кампания с екипа на Железничар Панчево и със своите 6 гола и 6 асистенции има основна заслуга за това скромният клуб да завърши редовния сезон на четвърто място.
Джаспър съумя да реализира в мрежите и на двата белградски гранда - Партизан и Цървена звезда, а именно срещу тях Железничар ще стартира и в плейофите. Роден в Лондон в семейство на нигериец и българка, Силвестър прекарва по-голямата част от юношеската си кариера във Фулъм, с който дебютира в мъжкия футбол срещу колоса Манчестър Сити в мач от турнира за Купата на Англия. Той играе още в елитните първенства на Шотландия, Португалия и Полша, преди да се озове в Панчево - на по-малко от 300 километра от България. Футболът е в кръвта му - по майчина линия негови роднини са отишлият си през миналата година легендарен нападател на Марек Сашо Паргов, настоящият председател на УС на дупнишкия клуб Иво Паргов и бившия съдия Александър Михалков.
Като юноша Силвестър Джаспър записва мачове за националните селекции на Англия до 15 и 16 години. През 2021 г. главният редактор на Palms Sport Илиян Койчев разбира за българския му произход от популярния футболен симулатор Football Manager и прави интервю с младока, а бързата реакция на Българския футболен съюз води и до повиквателна за младежкия национален отбор на България до 21 години. Той записва 4 срещи за тима, воден от Александър Димитров, но пропуска важните мачове през лятото на 2022 г. с Швейцария и Гибралтар, като официалната причина е контузия. В социалните мрежи обаче излиза снимка на Джаспър върху джет, поставяща под съмнение истинността на травмата му. Вратите на младежкия отбор логично се затварят пред Силвестър, а след това нито той, нито Димитров коментират публично ситуацията. Специално за Palms Sport близо 4 години по-късно футболистът разказва истината за ситуацията, поднасяйки извиненията си към Александър Димитров и цялата футболна общественост у нас за недоразумението, предизвикано от снимката. Той сподели подробности и за най-силния сезон в кариерата си дотук с екипа на Железничар Панчево, целите за класиране в Европа, както и мечтата да играе отново за България, но вече на мъжко ниво.
За Великден в България и времето със семейството
„Воистина воскресе! Имахме няколко дни почивка след последния мач в сряда и със семейството си отидох в България. Бях там около три дни, изкарах време с цялото семейство и беше екстра. Чукахме си яйца, ядохме агнешко, дядо ми беше сготвил много вкусна храна. Много добре си изкарах.“
За историческия сезон на Железничар Панчево
Железничар Панчево завърши на четвърто място в редовния сезон на сръбската Суперлига, а Джаспър определи това като голямо постижение.
„Това е много голямо постижение. Голямо нещо е това, което направихме, и то за първи път в историята на Железничар да завършим на такова място. Много хубаво е за нас, за треньорите, за града Панчево. Сега в плейофите, ако завършим така, ще сме в Европа.“
Той бе категоричен, че класиране за евротурнирите е реална цел пред отбора.
„Да, 100 процента това ни е цел. Говорили сме си, имахме разбор за това. Това е нещо, което искаме да направим този сезон. Ще е много голямо нещо за нас като играчи, за клуба и за града. Ще се стараем да го направим.“
За тежката програма в плейофите и самочувствието на отбора
Въпреки трудната програма в плейофите - последователни срещи с тимовете от топ 3 Партизан, Цървена звезда и Войводина, Джаспър не смята, че това трябва да плаши Железничар.
„Първо да кажа, че мен не ме плаши. И мисля, че и за отбора е така, защото всички тези отбори, освен Звезда, ние сме ги побеждавали в лигата този сезон. Ние си знаем капацитета. Имаме много голямо самочувствие като отбор, че срещу всички можем да спечелим.“
Той подчерта, че в тима уважават съперниците си, но вярват в качествата си.
„Да, те са добри отбори и ние ще им дадем уважението, защото знаем, че имат качество. Но трябва да използваме самочувствието, което имаме. Мислим, че можем да ги бием във всички мачове и да спечелим.“
За най-добрия сезон в кариерата му
Джаспър смята, че настоящата кампания е най-силната в кариерата му до момента. Той има записани 6 гола и 6 асистенции и е сред играчите в сръбския елит с най-висока средна оценка.
„Да, 100 процента. Това са най-много минути, които съм играл в един сезон. Бях важен за отбора, титуляр съм бил в много мачове. Това са ми най-много голове, най-много асистенции. Чувствам се най-добре на терена. Във всеки мач имам по няколко момента, в които мога да покажа нещо добро - дали ще е удар, пас, дрибъл, гол или асистенция. Това ми е най-добрият сезон в кариерата досега.“
За най-силния му мач през сезона
Сред силните си изяви той открои един конкретен двубой.
„Срещу Нови Пазар. Мисля, че това ми е най-силният мач, имам гол и асистенция. Един от онези мачове, в които всичко, което опитваш, се получава - удар, пас, центриране, гол, асистенция, каквото и да е. Всичко работеше.“
Той припомни и други важни срещи.
„Имал съм и други хубави мачове. Срещу Партизан вкарах, срещу Войводина дадох асистенция и спечелихме. Но лично за мен мачът срещу Нови Пазар беше най-силният.“
За живота в Панчево
Джаспър говори с добро чувство за живота в Панчево и средата, която е намерил там.
„Мога да кажа, че е много хубаво. Тук е тихо, няма много шум и е хубаво да си играеш футбол, после да се прибереш при гаджето си и кучето си, да ядете и да си почивате. Има хубави места, където да отидеш да ядеш, да попазаруваш малко. А Белград е на 30 минути и винаги мога да прескоча до там. Всичко е окей, нямам никакви проблеми тук.“
За сръбския футбол и разликите с Полша и Португалия
Той направи сравнение между различните първенства, в които е играл.
„Мисля, че тук, в сравнение с Полша, е много по-технично. Тук тактиката е важна. В Полша беше повече битка, повече единоборства. Но в сравнение с Португалия не е на нивото на португалското първенство. Там беше друго ниво.“
В същото време според него сръбският футбол не е чак толкова далеч.
„Не е толкова далече, защото и тук отборите искат да играят по земя, с тактика. Но да, Португалия си е различно ниво.“
За големите стадиони и специалното усещане
През кариерата си Джаспър е играл на стадионите на Порто, Бенфика, Партизан и Цървена звезда.
„Това са стадиони, които от малък гледаш по телевизията в Шампионската лига и Лига Европа. Яко е, защото там са играли големи играчи и големи треньори. Това са мечти за всеки млад човек, който обича футбола. Много съм щастлив, че съм имал възможност да играя и дори да вкарам гол на някои от тези стадиони. И дано в кариерата си имам още много такива моменти.“
За подкрепата на семейството
Семейството му редовно присъства на негови мачове.
„Да, били са на много мачове. За мача с Партизан, който спечелихме, бяха тук. И на други мачове са идвали. Даже ще идват и за тези големи мачове, които ни предстоят.“
За трансфера в Железничар Панчево
След раздялата си с полския Шльонск Вроцлав Джаспър е търсел място, където да играе редовно и да рестартира кариерата си.
„След края на сезона в Полша изпаднахме и беше по-добре за кариерата ми да си тръгна. Съгласихме се с отбора, че така ще е по-добре и за двете страни, защото аз исках да отида някъде, където да играя и да продължа кариерата си.“
Интересът от Железничар е дошъл много бързо.
„Много бързо стана. Железничар каза, че има интерес от момента, в който ми се прекрати договорът, и веднага отидох с тях на лагер. Подписах. За мен беше най-важно да отида в отбор, който много ми харесва и където ще имам шанс да играя.“
Макар да е имал и други възможности, той е усетил, че точно там е мястото за него.
„Имаше и други клубове, които говореха с агента ми. Но само тук чувствах, че ще имам най-голям шанс да играя, да се покажа и да играя добре. Много е важно да има система, която работи за теб. И мисля, че тук 100 процента е така.“
Според него фактът, че Сърбия е близо до България, е бил плюс, но не и основната причина да избере Железничар.
„Малко повлия, но честно казано не много. Ако има добър отбор за мен и е по-далече, пак ще отида. Но е много хубаво, че клубът, който е правилният за мен, е и близо до България. Това прави нещата по-лесни.“
Наличието на българи в последните му два отбора също е помогнало, особено за адаптацията. Във Вроцлав той игра заедно с Алекс Петков и Симеон Петров, а в Панчево - с Христо Иванов.
„За адаптацията помогнаха 100 процента. Не е било така, че ако нямаше българи, нямаше да дойда. Но за адаптацията определено помогна. Сега съм много близък приятел с всички тези момчета. Често си говорим. Много е хубаво да имаш някой от твоята страна на такива места.“
За погледа му към футбола извън Англия
Джаспър призна, че престоят извън Англия е променил начина, по който възприема футбола.
„Да, защото ако в Англия кажеш за първенства като Полша или Сърбия, или за други страни, които не са от топ 5 лигите, хората ще те гледат така: ‘Какво е това?’. Не са чували за тези първенства.“
Опитът му обаче му е показал нещо друго.
„Когато съм тук, виждам, че и в тези лиги има качество. Има играчи, има треньори на ниво, има клубове, за които не съм бил чувал, но и те имат ниво. Хубаво е човек да види такива неща, че животът е различен и не е само това, което познаваш. Има много други неща, които можеш да научиш за клубове, страни, играчи, за всичко. Това беше много полезно за мен.“
Кой е клубът, който му е повлиял най-много?
„Това трябва да Фулъм. Бях там девет години. От момче станах голям човек там. Научих много от треньорите, от играчите, с които съм играл. Там най-много се развих и като футболист, и като човек.“
Той не подценява и останалите си спирки.
„Всички тези лиги, в които съм бил, по различен начин са ми помогнали в кариерата. Но Фулъм трябва да кажа най-много.“
За българските корени и футболната фамилия
Джаспър говори и за семейството си в България, в което футболът заема важна роля.
„Моят чичо е Сашо Паргов. Той е играл в България, бил е много добър играч, Бог да го прости. Дядо Александър ми също е бивш съдия в българската Първа лига. С него всеки ден си говорим за футбола, за живота, за всичко. Много съм близък с него и със семейството ми в България. От тези неща футболът винаги е бил в моя живот.“
Любимият му български клуб е Марек.
„Да, 100 процента това е Марек. Когато бях малък, съм ходил на мачове на Марек. Даже съм тренирал там през лятото, когато съм бил на 8-9 години. Това ми е най-любимият отбор в България. С тях съм имал връзка още от много малък.“
Той следи какво се случва в българския футбол.
„Да, естествено, всеки ден говоря с дядо ми. Имам и приятели, които играят там. Гледам резултатите, какво става, интересно ми е. Този сезон Левски се представя много добре и е малко по-различно от това Лудогорец да печели всяка година. Да, интересно ми е.“
За това как е стигнал до младежкия национален отбор на България и мачовете там
Джаспър разкри любопитен детайл около началото на връзката си с българския национален отбор.
„Първоначално ти ме намери по Instagram и видя, че съм българин. Направихме интервю и оттам федерацията разбра, че аз съм българин. Не мога да не кажа благодаря на теб за това.“
Той пази много хубави спомени от престоя си при младежите.
„Много ми беше приятно да съм с момчетата там. Направих приятели, които и сега още имам. Беше много хубава възможност да играя за България. Да, беше при 21-годишните, но това беше много голямо нещо за мен и за моето семейство.“
Сред съотборниците си в младежкия национален отбор той открои Илия Груев.
„Да, естествено, още тогава му личеше. Той винаги е имал това качество с левия крак и начина, по който играе с топката. Винаги е бил добър играч. Сега се представя добре, аз гледам Висшата лига всяка седмица и го виждам. Добре се справя този сезон.“
За контузията, пропуснатия лагер и снимката с джета
Джаспър коментира и темата около пропуснат лагер на България през 2022 година, както и снимката в социалните мрежи, която тогава е породила въпросителни около истинността на травмата.
„Историята е такава: бях контузен в коляното и говорихме с България и със Сашо Димитров. Казах му, че имам контузия, а след това с Фулъм взехме решението, че е по-добре да не отида, защото не искахме коляното ми да стане по-лошо.“
Той обясни и как се е стигнало до неразбирането около снимката.
„След това ми казаха, че мога да отида на екскурзия и после да се върна, за да работя върху коляното си. И да, има снимка, на която изглежда така, сякаш не съм бил контузен. Разбирам как това може да изглежда пред хората - че съм казал, че съм контузен, а после съм на джет.“
Футболистът подчерта, че не е искал да изглежда така, сякаш е бил неискрен, и отправи извинение.
„Искам да се извиня, ако така е изглеждало. Не е било лъжа - наистина бях контузен и не съм можел по това време да играя мачове за България. На снимката не карам джета, а просто съм легнал. Но разбирам как е можело да изглежда отстрани, както пред публиката, така и пред треньора Александър Димитров.“
„Затова искам да се извиня на него и на хората, ако са останали с впечатление, че не съм бил искрен. Не съм искал да изглежда така, сякаш лъжа. Истината е, че бях контузен.“
За мечтата да играе за мъжкия национален отбор
Джаспър не скри, че се надява един ден да получи шанс и в мъжкия национален отбор на България.
„100 процента. Това е една от причините да работя. Бях много щастлив, когато ме извикаха в младежкия национален отбор. Това са много хубави спомени. Да играя за националния отбор е мечта от малък. Това ще е голямо нещо за мен, за семейството ми, за всички, които ме познават.“
Той е наясно, че трябва да продължи да поддържа нивото си.
„Представям се добре засега, но трябва да продължа така. Дано да ме гледат и дано ме извикат, защото това ще бъде много голямо нещо за мен.“
За най-големите му мечти
За финал Джаспър говори и за големите цели, които продължава да преследва във футбола.
„Искам да играя в Шампионската лига, искам да постигна всички големи неща. Не е задължително да е във Висшата лига, но искам да играя в най-големите отбори или лиги в света. И естествено - да играя за България и да спечелим нещо. Това са големи мечти, ама така трябва да бъде. Не може мечтите да са малки."
