Сънува финала, събуди се световна шампионка: невероятната история на Димана Иванова

Автор: Надежда Кожухарова, btvsport.bg

Тя дирижира играта със спокойствие, което не отговаря на възрастта ѝ. Усмихната, земна и уверена - такава е Димана Иванова, титулярен разпределител на националния отбор на България по волейбол до 19 години. След като поведе тима ни към световната титла и победа с 3:1 над САЩ на финала, тя бе избрана за MVP на шампионата, както и влезе в Идеалния отбор като най-добра разпределителка.

До нея сред най-добрите на първенството застанаха още Калина Венева, Деница Ангелова и Виктория Нинова - златно поколение, което вече пише история.

Помислих си, че са объркали името

Когато чува името си при обявяването на индивидуалните награди, Димана първоначално не помръдва.

"И двата пъти си помислих, че са объркали името и се оглеждах дали някой друг ще тръгне. Не успявах да повярвам", признава тя с усмивка.

А може би съдбата просто ѝ е намигнала. Защото още първата среща с волейбола е била специална.

"Майка ми ме заведе в залата и ми беше много приятно. Мисля, че беше любов от пръв поглед - вече 8 години съм в този спорт".

В семейството на Димана спортът не е изключение, а правило. И то в женски вариант.

"90% сме жени. Майка ми Венера е била волейболистка, най-голямата ми сестра Емилета е волейболистка, другата ми сестра - Гергана играеше баскетбол". Може би точно затова думите "отбор" и "подкрепа" за нея звучат толкова естествено.

Най-любопитният момент от световното първенство? Димана го е преживяла, още преди да се случи.

"Мачът със САЩ го сънувах три дни по-рано. Сънувах как ще го изиграем, какво ще направим." 

А после го направиха с дисциплина, работа и без излишен шум. "Не е имало нещо магическо. Просто дълго време заедно и всяка даваше максимума от себе си.“

Малките ритуали и големите цели

Преди мач Димана не търси сложни суеверия. Гледам да не съм гладна и си хапвам нещо сладичко, казва с намигване разпределителката на Левски.

Тя не обича думата "мечти", предпочита "цели". "Да изградя стабилна волейболна кариера и да имам щастливо, обичано семейство".

А ако имаше суперсила? "Да чета мисли".

Момиче, което остава себе си

Извън залата Димана, която като малка е искала да стане полицайка или военна, е същото момиче, което обича шумните Коледи, семейния хаос - в хубавия смисъл“, добрата музика и смеха. И не забравя най-близките си.

А най-много сплотява семейството младата ѝ леля Боби, майка на две прекрасни деца. “Боби, супер леля си!”, завършва признателно Димана.