Светослав Гоцев пред Palms Sport: За края на кариерата, трите титли и общо седем трофея с Левски и неговото наследство
Доскорошният капитан на волейболния Левски Светослав Гоцев даде специално интервю за Palms Sport след края на състезателната си кариера. Централният блокировач се оттегли от волейбола след третата поредна шампионска титла със „сините“ и общо седмия си трофей с клуба.
В разговора с Илиян Койчев Гоцев говори откровено за решението да спре, болките, трудния последен сезон, младите играчи, наследството си в Левски, националния отбор, годините в чужбина и голямото значение на „синята“ общност.
Цялото интервю може да гледате във видеото, а тук ви представяме основните акценти от разговора.
Краят на кариерата
Гоцев призна, че решението да сложи край на кариерата си е било почти взето още преди началото на сезона.
„Още в началото имах идея на 95%, че с оглед на възрастта ми, болежките и стандартите, които си бях заложил като спортно ниво, вече ми е трудно да ги поддържам така, както трябва да играе един състезател в нашия клуб. Исках да приключа успешно, по начина, по който го направихме, и да се откажа в точния момент. Един човек трябва да преглътне егото си и позитивите, които спортът му носи, за да се откаже с чест - когато все още е на върха, а не притиснат от обстоятелствата“, каза Гоцев.
Той призна, че е имало минимална вътрешна дилема дали би продължил, ако Левски не беше спечелил титлата, но подчерта, че това по-скоро е щяло да бъде игра на лотария.
„Имаше го като размисъл, но мисля, че вече щеше да бъде едно играене на лотария. Разочарованието от това да продължа още една или две години, дали в Левски или в друг отбор, нямаше да донесе удовлетворение нито на мен, нито на близките ми. Те знаят от първо лице колко трудно ми беше да се преодолявам всеки ден на тренировки и мачове“, призна той.
Финалната серия с Нефтохимик
Кулминацията на емоционални моменти в сезона бе финалната серия срещу Нефтохимик. Левски можеше да вдигне титлата у дома пред пълната си зала, но загуби мача в София. След това обаче „сините“ триумфираха на 2 май в Бургас - по едно и също време с футболния тим, спечелил 27-ата си титла след победа срещу ЦСКА 1948.
„Като левскар, чисто човешки, не знам дали се зарадвах повече на това, че спечелихме ние, или че спечелиха футболистите“, каза Гоцев.
Той призна, че в третия мач в София е имало прекалено голяма емоция и напрежение.
„Имаше едно пренавиване във всички нас. За мен денят беше много емоционален. Знаех - пълна зала, правеха се организации как ще вдигаме купите, как ще има празненства, приятели, близки. Аз ще се оттеглям. Беше много емоционален ден и не успяхме да дадем най-доброто си качество на волейбол.“
Гоцев подчерта, че финалите не се печелят само с емоция.
„Финалите се печелят с волейбол, не се печелят с пълни зали и емоции. Нефтохимик също го разбраха. Това, че бяха напълнили залата и бяха направили страхотна организация, не успя да им донесе нужния успех.“
Според него Левски е успял да се събере след огорчението, защото в отбора е имало ясно усещане, че може да спечели серията.
„Всички знаехме, че сме по-добрият отбор. Просто трябваше да съберем главите, да ги изчистим, да играем емоционално вътре, но главите ни да бъдат спокойни.“
Светослав Гоцев определи последната титла като по-различна и по-трудна от предишните. Причината - сериозното подмладяване на състава и фактът, че Левски не влезе в сезона като категоричен фаворит.
„Със сигурност беше по-трудна. Доста млади състезатели излязоха навън, с което ние сме горди, че го правим. Но това свали качеството на нашия отбор. Оттам ние, по-опитните, усетихме, че трябва да дадем още една идея повече.“
В същото време той смята, че ролята на „нефаворит“ е помогнала на Левски.
„Първоначално имаше изявени фаворити като Нефтохимик и Локомотив Пловдив. Това, че не ни слагаха толкова в сметките, ни подейства по-освободено. Излизахме с идеята, че трябва просто да играем.“
Гоцев призна, че Левски е имал трудни моменти, но не и огромни спадове.
„Имахме изгубени срещи, но генерално смея да твърдя, че поддържахме едно константно ниво.“
Шампионската лига, Суперкупата и разочарованието за Купата
Капитанът на Левски отчете, че по-кратката европейска кампания е помогнала на отбора да се концентрира върху първенството, но мачовете в Шампионската лига също са били полезни.
„Отборът ни беше окомплектован за срещи в Шампионската лига. Те ни дадоха допълнително обиграване в началото. Спечелването на Суперкупата беше страхотно. След това имаше лека умора с пътуванията - Гран Канария, Хърватия. Въпреки това успяхме да завършим първия полусезон на второ място, което беше отлична изходна позиция.“
След отпадането от Европа фокусът пада изцяло върху шампионата.
„Когато се концентрирахме изцяло върху първенството, подобрихме значително нивото на тренировки и това рефлектира върху представянето ни.“
Гоцев не скри, че отпадането за Купата е било разочарование.
„Там пак стигаме до това, че съставът беше скъсен откъм играчи. В онзи мач тръгнахме с една идея да мислим за останалите, но трябва да отдадем значимото и на Пирин Разлог, които направиха добър мач срещу нас. Генерално целите, които си бяхме поставили, мисля, че на 95% успяхме да ги изпълним.“
Седем трофея и наследството му в Левски
Гоцев пристигна в Левски през 2021 година и за пет календарни години се превърна в една от най-важните фигури в новата история на клуба.
„Като наследство - седем трофея. Те не са плод единствено на мен. Плод са на целия отбор, на щаба, на партньорите, които стоят зад нас, подкрепят ни и ни дават спокойствие да работим тук всеки ден. Условията, които имаме, също са много важни.“
Той подчерта, че е горд с постигнатото.
„Горд съм с това, което постигнах. Надявам се, че и щабът, и останалите, и феновете сме ги зарадвали и те се гордеят с мен, както и аз с тях.“
Гоцев обърна специално внимание и на младите играчи, които са минали през Левски в последните години.
„Имаме момче като Адриан Ганев, което влиза на 16 години. На моя пост имаме и още едно момче на 18 - Ники Николаев. Щом има хора, които започват да играят на моя пост, предполагам, че са взели нещо, откраднали са нещо от мен. Това също е един от плюсовете, че съм бил тук.“
Гоцев говори с уважение за поколението млади волейболисти, които израснаха в Левски и вече правят силни кариери.
„Писа ми единият Николов - Мони, който вече е утвърден и известен играч, и ми отдаде нужното уважение след отказването. Това много ме зарадва. Мони, Вени, Влади Гърков, Сашо Къндев, Титрийски и още много момчета, които са все още деца на 21-22 години, хванаха своя път.“
Според него именно тези състезатели са бъдещето на България.
„Смея да твърдя, че те са бъдещето на националния отбор. С първото си по-сериозно участие направиха сериозен бум в световния спорт. Сега пред тях стои европейско първенство, на което трябва да потвърдят тези позиции. Но дори и да не го направят, човешкото в нас трябва да остане и да продължим да ги подкрепяме.“
Гоцев отправи и по-широко послание към българските фенове.
„Ние сме народ, който обича силно, но и мрази също толкова силно. Аз съм убеден, че ни очакват добри години за спорта ни като цяло.“
За модела на Левски: „Искаме да бъдем пример“
Светослав Гоцев отдаде сериозно значение на работата, която се върши в Левски през последните години - както спортно, така и организационно.
„Радва ме, че има хора като Атанас Гаров и Давид Давидов, които са приели нещата присърце. Бизнес моделът плюс спортното усъвършенстване на млади играчи - прекрасно е да има такива хора.“
Той подчерта, че Левски не трябва да бъде единственият клуб с подобен модел.
„Искрено се надявам и в другите софийски отбори да се намерят такива амбициозни и сериозни хора, които да инвестират. Убеден съм, че конкуренцията между клубовете и играчите ще даде още по-голямо качество на нашия спорт и на продукта.“
Гоцев бе категоричен, че Левски трябва да бъде пример, а не клуб, който просто се отличава сам.
„Не искаме да сме онези, които казват: вижте залата, вижте условията. Искаме да сме примерът, който останалите да се опитват да следват и догонват. Това ще бъде прекрасно.“
За националния отбор: „Съжалявам, че не успях да отида на Олимпиада“
Гоцев говори откровено и за кариерата си в националния отбор. Той призна, че най-голямото му съжаление е, че не е успял да участва на Олимпийски игри.
„Съжалявам, разбира се. Съжалението ми е, че не успях да отида на Олимпиада. Бяхме близо. Мисля, че това е най-високата степен за един спортист - да отиде на Олимпиада и да се състезава с най-добрите.“
Според него поколението, от което е бил част, е имало огромно качество, но не е успяло да разгърне потенциала си заради разединение.
„Нашият набор като единици не беше по-слаб от настоящите момчета. Имаше много разединение - кой не иска да играе с този играч, кой с другия, кой не се обича. В колективен спорт това неминуемо дава отражение.“
Той направи и сравнение с по-младото поколение.
„Разликата е, че при тях има обединение чисто човешки, преплетено с техническите възможности. Това даде своето. Ние също сме имали големи играчи - Цецо, Матей, Виктор, Теди Салпаров, Тошко Алексиев, Вальо и Жоро Братоеви. В силните си времена те не бяха по-лоши играчи. Въпросът е, че човешкото вътре може би някъде отсъстваше, характерите бяха по-остри, а егоцентризмът излизаше по-напред от отборното.“
За чужбина, грешките и съвета към младите
В кариерата си Гоцев игра в различни държави, сред които Италия, Германия, Франция, Русия и Иран. Той призна, че не всяко решение е било идеално от спортна гледна точка.
„Родителите ми не са били спортисти. Решенията и пътя, който съм извървял, съм ги направил сам. Връщайки се назад, може би не всички решения са били най-правилните и най-адекватните. Но не съм имал човек, който да разбира от материята и да ме посъветва.“
Той призна, че в определени моменти финансовият фактор е влияел върху решенията му.
„Как може един човек на 22-23 години да знае кое е правилното за него - да остане в Италия или да отиде в друга държава за повече пари? Грешки съм правил. Не винаги съм мислил къде ще бъде по-добре за мен чисто волейболно. Гледал съм и да си оправя финансовото положение, което за времето си беше нормално.“
Гоцев даде важен съвет към младите спортисти.
„Когато си намерят мястото и се чувстват добре в него, да не го сменят веднага. Да изтърпят една, две, три години. Не винаги новото и малко повече финанси са по-доброто. Ако хората те уважават, ако се чувстваш добре и играеш добре, защо да не останеш?“
Ще остане ли в Левски?
На въпрос дали ще остане близо до волейбола и до Левски, Гоцев отговори с усмивка, но и с ясно послание.
„Най-нормалният преход на един спортист е към IT директор или към ядрен физик“, пошегува се той.
„Със сигурност това, което мога да правя и разбирам, е спортът и волейболът. Имам идеи, водим преговори с нашите партньори и се надявам скоро да намеря своето място в Левски. Тук се чувствам на място. Тук се чувствам вкъщи. Смятам, че в най-скоро време ще намерим подходящото място за мен, където да съм полезен и да помагам.“
Какво е Левски за Светослав Гоцев?
„Левски не е само нашият клуб. Той е една "синя" общност. Миналата година, след петия полуфинален мач със Стара Загора, тук беше Вили Вуцов със сина си Светльо. Видях го случайно след края на срещата, само му подадох ръка. Той дойде, прегърна ме, целуна ме и ми каза: "Браво, момче! Аз когато идвам, вие винаги побеждавате.“
Именно този момент му показва най-добре какво означава Левски.
„Не се познаваме с него, но тази "синя" общност и обичта на левскарите - било то волейбол, баскетбол или футбол - обединява всички нас. Аз се почувствах част от това синьо семейство. Това е за мен Левски.“
