Тити Папазов: Българският баскетбол има нужда от семейство, не от "виновници"
Президентът и старши треньор на баскетболния Левски Константин Папазов направи коментар в социалните мрежи, посветен на актуални теми в родния баскетбол - сребърните медали на момичетата до 16 години от Европейското в Дивизия Б и отпадането на мъжкия национален отбор в предварителните квалификации за Световното.
"Българският баскетбол има нужда от семейство, не от „виновници“
Когато гледам Георги Младенов как учи младите играчи на Левски правилно да стрелят, изпълвам се с положителни мисли.Да, тежко лято беше за българския баскетбол. Неуспешна квалификация за мъжкия национален отбор… и както винаги – в България виновникът е само един.
Той е виновен за всичко:
За нелепата контузия на Сашко Везенков на 03.06.
За молбата на Георги Боянов да пропусне това лято.
За решението на Ники Стоянов да почине и да се възстанови от контузиите си (а всички знаем колко е отдаден той).
За контузията на лидера Павлин Иванов.
За условията на Кемниц Йордан Минчев да е в Германия на 10.08.
За избора на натурализиран играч. Коди Макинтайър контузен, Дий Бост на 36.
За войната между Евролигата и ФИБА, която държа Везенков далеч от отбора.
За всичко… дори за това, че имаше домакин-иконом.
Миналата година пак имахме „грешник“. Тогава това беше Лъчо Коцев – треньорът на националния отбор U16 девойки. Той взе тежко решение: да играят почти само 15-годишни момичета. Загуби, критики, удари по егото му. Но тогава се каляваха. Днес тези същите момичета класираха България в Дивизия А. Да благодарим на Лъчо Коцев!
Убеден съм, че първа това е сторила Лили Георгиева.
Тя е героинята днес. Лили изгради от Локомотив не просто отбор, а семейство – родители, приятели, фенове. Тя наследи, надгради и направи същото и с тези момичета.
И нека не забравяме – успех има и при Стойо Чолаков.
Да, тежко лято беше. Но имаме и много поводи за радост.
Убеден съм, че през 2029 освен Везенков фактори в националния отбор ще са Боби Младенов, Данчо Минчев, Емил Стоилов, Иван Алипиев, Миро Васов, братя Тошкови, Илиян Пищиков , Герганов, Бъчков, Ники Михайлов… и сигурно някой изпускам.
За много от тях тази квалификация беше първи истински сблъсък.
След години ще благодарим на Росен, както това правим с Лъчо Коцев.
Имаме четири години да вземем пример от Лили Георгиева и да направим и на по-високо ниво от българския баскетбол едно истинско СЕМЕЙСТВО.
В здравите семейства има йерархия и уважение към по-възрастните. Младите са енергия и бъдеще.
В семейството на българския баскетбол няма място за негативни егоцентрици.
Има място за всеки, който е ЗА".
