Този Левски има характер и лидери! Какво научихме от мача с ЦСКА 1948?
16.09.2024
177
Сподели

Този Левски има характер и лидери! Какво научихме от мача с ЦСКА 1948?

Левски мина през Бистрица със стил - победа с 4:2! Головете на "сините" футболисти стоплиха феновете, които подгизнаха от сипещите се като ситни иглички капки дъжд по време на целия мач. Така се прави. Сърцата на хората бяха стоплени.

Мустафа Сангаре, Алекс Колев и Марин Петков. Това бяха голмайсторите за Левски в мач, в който победата беше задължителна след нанизалите се няколко двубоя на колеблива игра. И отборът на Станислав Генчев не просто спечели, а не остави шанс за противника да вземе нещо от мача. Остана възможност и за дебюта на Кристиан Макун, който беше изключително щастлив от влизането си в игра. 

Негативна нотка оставя контузията на Карлос Охене, който в първите 45 минути показа отново защо е гръбнакът на Левски. Ето какво научихме от мача на Левски в Бистрица.

В този отбор има характер

Колко пъти сме виждлаи Левски да се сгромоляса, когато ножът опре до кокала? В три поредни мача "сините" не убедиха с играта си, а програмата беше променена така, че отборът да има три тежки гостувания едно след друго. Рядко футболната логика не възтържествува в такива моменти, особено когато Левски трябва да я опровергае. Но този път "сините" започнаха мача така, сякаш бяха забравили яловия хикс във Варна.

Дори отмененият гол на Сердюк в началото не смути левскарите, а напротив. Левски продължи да мачка съперника си и да създава положения. Двата гола на Сангаре пречупиха противника, но те бяха плод и на отлично работещия десен фланг на Левски. Алдаир беше изключително активен през първата част, а причината можехме да намерим още в изнасянето на топката. Ван дер Каап много по-често се нагърбваше с тази задача, за разлика от партньора си Цунами. По този начин триъгълникът Охене-Алдаир-Фадига беше доста по-активен, а "червените" нямаха отговор.

В края на полувремето имаше период, в който Левски страдаше на терена, но като отбор се задържа, най-вече заради духа на един от лидерите си, за когото ще стане дума по-надолу в текста.

Евертон Бала - креативната машина на Левски

Две асистенции и постоянно бродене между линиите на съперника. Евертон Бала се превръща в незаменима фигура за стартовите 11 на Левски. Постоянството в играта му е забележително, а Станислав Генчев със сигурност е много щастлив заради начина, по който успя да събере триото Бала, Сангаре и Колев на терена, без това да влияе на играта на Левски в негативен план. 

Левски е много опасен на статични положения. Това е и заради прецизните центрирания на Бала, който успява да придаде едновременно сила и въртеливи движения на топката, след което високите "сини" футболисти получават много добри положения. Кристиан Димитров, Мустафа Сангаре, Алекс Колев, а и Ван дер Каап също се е извисявал над противниците си след топка от Евертон.

Енергията на бразилеца е неизчерпаема. Той търси пространства по крилото, но не е типичен флангови играч. Може би затова и не успя да влезе в обувките на Уелтън, както очакваха мнозина. Но Евертон има много повече работа в средните полупространства и я върши добре. Въпросът дали трябва да бъдат откупени правата му започва да става с все по-ясен отговор, но все пак да видим какво ще бъде крайното мнение на Станислав Генчев. Засега наставникът на Левски не крие, че харесва много Бала.

Карлос Охене диктува темпото във всеки мач на Левски

Ганаецът е скритият лидер на терена за "сините". Охене се възстановяваше през почти цялата пауза за националните отбори, но все пак успя да бъде на линия за важния мач в Бистрица. В края на полувремето поиска смяна, но реши да доиграе до почивката, защото не искаше да остави отбора си. Минутите, които Охене доигра на един крак, бяха най-тежките за Левски, но "сините" колективно издържаха на натиска на домакините.

Изкусните му докосвания показват интелигентност, непривична за масовката от халфовете в българското първенство. Движенията му са умни и премерени. Охене не губи сили за излишни спринтове. Неговите усилия винаги са целенасочени и никога напразни. 

Единствено двамата с Алекс Колев имат 30 години и се превръщат в лидери, от които този отбор имаше нужда. Очакваме с нетърпение и леко притеснение диагнозата и времето на отсъствие, защото Охене е една от най-важните фигури в този тим.

 

 

Palms Sport

Palms Sport

Автор

Виж още: