Владимир "BUL BULL" Георгиев: Не се възприемам като световен шампион
Владимир Георгиев все още не се възприема като световен шампион дни, след като спечели пояса на Универсалната боксова организация (UBO) в суперсредна категория. Той надви убедително по точки Рони Ландаета на галавечерта MAX FIGHT 62 в Свети Влас.
„Не се възприемам като световен шампион. Най-доброто тепърва предстои – разказа за Спортната джунгла "Българският бик". – Вече дори има покани да се бия с добри боксьори. Ще видя каква е ситуацията с контузията и ще продължа да тренирам. Цялото притеснение беше преди мача. Залогът беше голям. Много хора разчитаха на мен. Треньорът Владислав Георгиев, Слави от Спартак, момчетата от Левски, които ми помагаха в подготовката. Всички бяха сигурни, че ще спечеля, но аз си вкарвах стопери. Последните няколко дни останах със себе си. Изключих телефона, за да съм фокусиран на максимум.“
Още в началото на двубоя Владимир Георгиев е получил травма.
„Направих сериозна контузия във втори или трети рунд след един клинч. Едвам изкарах мача – призна боксьорът. – После два дни не можех да ходя. По време на мача изолирах болката и си казах, че сега е моментът. Имаше тактическо надиграване. Не съм се отпуснал нито за секунда. Не исках да правя своеволия и да се втурвам в атаки. Още в 20-ата секунда Рони ми скочи с атака и ме удари в ръкавиците. Прасна ме тежко. Казах си – мале, как ще играя 12 рунда с него.“
Синхронът между Владимир Георгиев и неговия треньор Владислав Георгиев се оказа много важен елемент за крайния успех.
„Слушах от ъгъла Владислав Георгиев и Алексей Ширяев. Бате Владо ми казваше накъде да движа в зависимост от гарда на Рони – допълни Владимир Георгиев. – Накрая започна мръсно да играе. Да ме прегръща. С брадичката натискаше в рамото. Гледаше ме лошо след всеки рунд. Удряше зад главата. Опита се да ме изкара от равновесие. Преди кантара неговият мениджър каза – дано си готов, защото Рони ще влиза на война. Гледах да съм перфектен и не се отпуснах. Много исках този пояс. Подготвихме се тактически. Рискувахме мачът да е скучен. Не се сбивах умишлено. Знаех, че водя в резултата и нямаше нужда да правя излишни геройства.“
Разпределението на силите в подобен шампионски мач е един от основните компоненти за победата. Това беше един от малкото 12-рундови двубои, които са се провеждали в България.
„Хората на чувал не могат да изкарат по 12 рунда. Камо ли да се бият с европейски шампион – направи сравнение Владимир Георгиев. – Гледах с по един-два удара да го нацеля и след това излизах от обсега. Рони чакаше да ме засече. Има изключителна сила. Така стана шампион на Испания. Губеше 5-6 рунда и накрая нокаутира много по-млад съперник.“
Сега Владимир Георгиев ще направи изследвания, за да види колко време се очаква да се възстанови от получената контузия.
„Взех си бележка след мача кое трябва да подобря и да съм още по-убедителен следващия път“, завърши шампионът на UBO.
